Представители на ICGB AD (България), Булгартрансгаз“  ЕАД (България), DESFA S.A.

Представители на ICGB AD (България), „ Булгартрансгаз “  ЕАД (България), DESFA S.A. (Гърция), Gastrade S.A. (Гърция), FGSZ LTD (Унгария) и  SNTGN TRANSGAZ S.A. (Румъния) поставиха подписи за възобновяване на Меморандума за съгласие по отношение на реализацията на Вертикалния газов кулоар. Срещата се състоя в Атина, Гърция. Приетият документ цели съдействие сред фирмите по отношение на реализацията на Вертикалния газов кулоар, който ще свързва междусистемно мрежите на България, Гърция, Румъния и Унгария и ще разреши транспорт на природен газ. Подобрената съгласуваност на преносните системи на страните съседки е в синхрон с общите европейски цели в бранш енергетика – повишение на енергийната сигурност в района, пазарна интеграция посредством диверсификация на направления и източници на природен газ, както и увеличение на конкуренцията. Реализацията на интерконектора Гърция – България, който започва комерсиална употреба от 1-ви октомври 2022 година, е основна част от плана за развиване на Вертикалния газов кулоар. Газопроводът IGB свързва преносните мрежи на Гърция и България, като обезпечава директна връзка към Трансадриадическия газопровод (TAP) и по този метод прави България част и от Южния газов кулоар. Количествата природен газ, превозени по интерконектора от началото на октомври, обезпечават близо 1/3 от вътрешното ползване на България в зимния сезон. Новата инфраструктура основава благоприятни условия за транспорт на природен газ и към други прилежащи страни в района, както и към Молдова и Украйна. Изпълнителните шефове на ICGB Теодора Георгиева и Георгиос Сатлас акцентираха нуждата от тясно съдействие сред страните от района за възстановяване на енергийната съгласуваност и застраховане на повече източници за доставки на газ. „ В подтекста на променената енергийна среда и средата на сигурност в района, съдействието по развиване и създаване на нови енергийни планове, които да подсигуряват диверсифицирани източници на газ, се трансформира в главен приоритет. Отчитаме сериозните старания, които се поставят на национално и европейско равнище във връзка с възстановяване на енергийната съгласуваност и реализиране на енергийна самостоятелност “, обявиха Георгиева и Сатлас по време на събитието. Те подчертаха опциите за развиване на Вертикалния газов кулоар вследствие на сполучливото въвеждане в употреба на газовия интерконектор, допринасяйки за енергийната сигурност и резистентност с района. По думите им ролята на IGB в този аспект ще бъде още по-значима, когато се усили общият потенциал за транспорт на газ по тръбата. „ В момента интерконекторът има оптимален общ потенциал от 3 милиарда куб. м. годишно. В съгласуваност с DESFA имаме опция да увеличим този потенциал до 5 милиарда куб. м. годишно, което следва да се случи в синхрон с въвеждането в употреба на LNG терминала при гръцкия град Александруполис през 2024 година “, показаха двамата изпълнителни шефове на ICGB. Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се осъществя от смесеното капиталово сдружение „ АЙ СИ ДЖИ БИ ” АД, записано в България през 2011 година с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e сдружение, записано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%). В сходство с устава си, „ АЙ СИ ДЖИ БИ ” АД е притежател на газопровода IGB, като прави финансиране на реализацията му, разпределение на преносния му потенциал и приемане приходите от преноса на природен газ. Газопроводът IGB е свързван с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в региона на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в региона на гр. Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км, диаметърът на тръбата - 32’’ - и планов потенциал до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В взаимозависимост от пазарния интерес към потребление на по-голям потенциал и опциите на прилежащите газопреносни системи, потенциалът е планиран да се усили до 5 млрд.м3/год. с в допълнение създаване на компресорна станция.